вторник, 3 ноември 2009 г.

***



………………


Усмивката - тревожна е душата
от ласките на детските ръце,

че песента ни вече е позната,
вятър носи мирис на море.

Написаха очите на детето
мокри, морски ширни дълбини,

от изгрева до залеза където,
усмихва се на всекиго дори.

Дланички за поздрави развява,
върти се в кръг на пухкави нозе,

на майка си тъгата то познава
обвита в нежност я отне.

сряда, 28 октомври 2009 г.

Покана за танц

събота, 24 октомври 2009 г.

Нарисувано настроение



Приказка за мишлета


НЯМАЛО НЯКОГА ЕДНА БАБА И ЕДИН ДЯДО,НЯМАЛО СЪЩО И ПЕТ ГОДИШНА ВНУЧКА.
Много тъжно би било ако наистина има такова заглавие на приказка или започва някоя приказка по този начин.Щяха приказките да бъдат само за момченца,малки палави пет годишни,които си нямат баби,дядовци,сестрички,приятелки и братовчедки.
Ето за това приказката започва от начало.
Имало едно време едно сиво мишле,което се казвало Мишо и си имало малка розова сестричка Мишана.Мишо се грижел за нея,като я пазел да не попадне в лапите на някой лош голям котарак.За да порастнат големи мишлета,баба им Миша ги хранела с малки топчета от хляб и сирене,наричала вкусните топчета "мечета".Мишо и Мишана се надпреварвали кой повече мечета ще изяде,кой по-бързо ще порасте,за да не го е страх от голям лош котарак.
И така изминали много години,расли-порасли,даже остаряли и сега те хранят своите
внучета с малки мечета и им разказват тази приказка.
И аз бях там и с удоволствие едно мече ще изям.

К Р А Й